Настоящите монолитни блокчейн дизайни са осакатяващо неефективни. Те са обвързани с трилемата (децентрализация,сигурност, мащабност) при която по-високата пропускателна способност непременно означава по-ниска сигурност и/или децентрализация. Такива са всички L1 - Solana, Avalanche, Cosmos и т.н.
Модулните архитектури, които се специализират и се разделят на отделни слоеве за изпълнение (например rollups), слой за сигурност/консенсус и слоеве за наличност на данни (например фрагменти от данни), допринасят с 100x-10,000x по-голяма ефективност на блокчейн индустрията. Това е единственият начин да мащабираме до глобална повсеместност и милиони TPS (transaction per second). Освен това, без съществени компромиси със сигурността и децентрализацията.
Идеята е такава, че в дългосрочен план, каквото монолитни блокчейни (L1) могат да направят, zKrollup проект може да го направи в пъти по-добре.
Слоеве за наличност на данни (Data availability layer)
Няколко проблема със словевете за наличност на данни:
Увеличаване размера на блока
В блокчейн като Bitcoin, повечето стандартни лаптопи имат способността да изпълняват пълен възел (Node) и да проверяват цялата верига, тъй като има изкуствено ограничение за размера на блока, за да поддържа блокчейна малък.
Но какво ще стане, ако искаме да увеличим ограничението за размера на блока? По-малко хора ще си позволят да изпълняват пълни възли (nodes). Това води до използването на по-несигурни клиенти и влияе пряко на децентрализацията с възможност за много невалидни транзакции.
Фрагментиране (Sharding)
Един от начините за увеличаване на пропускателната способност на блокчейн е да се раздели блокчейн на множество вериги, наречени фрагменти (shards). Тези фрагменти имат свои собствени производители на блокове и могат да комуникират помежду си, за да прехвърлят токени между фрагментите (shards).
Смисълът на разделянето е да се разделят производителите на блокове в мрежата, така че вместо всеки производител на блок да обработва всяка транзакция, те да разделят мощността си за обработка на различни фрагменти, които обработват само някои транзакции.
Този метод обаче има своите проблеми. Ами ако производителите на блокове в шарда станат злонамерени и започнат да приемат невалидни транзакции? Това е по-вероятно да се случи в фрагментирана (sharded) система, отколкото в нефрагментирана система (non-sharded), тъй като фрагментираната система е по-лесна за атака, тъй като има само няколко производители на блокове във всеки фрагмент. Не забравяйте, че производителите на блокове са разделени на различни парчета.
За това тук се влючват модулните архитектури и много хора смятат, че те са бъдещето за достигането на блокчейн до всеки потребител.
Всеки модул е насочен към определена функция и може да отдели време, ресурс за по-доброто й изпълнение.
Проекти свързани с Data availability
Celestia - е проект, който цели да осигури само и единствено слоя за наличност на данни (DA). Тъй като имат модулна архитектура, услугата им може да се ползва от всеки без излишни усложнения. За тази цел Celestia използват и мост (bridge) за да прехвърлят данните към L2 договорите.
Как работи и малко повече информация може да намерите → тук
Polygon Avail - са се насочили към модулна архитектура за осигуряване на слой за наличност на данни (DA).
Планувано е да до края на месеца да има вече и тестова мрежа.
Все повече и повече ще започнем да виждаме такива “Модули”, “Пърчета” на по-голямата идея за разрастване и използване на блокчейн от масовия потребител.
Вече започнаха и масовите “Airdrop” на големите L2 проекти, така че лятото се очаква да бъде интересно.
Ползвайте проектите, не се съобразявайте с високите такси на L1 Ethereum. Прехвърлете малко средства към L2 и просто ги разгледайте.